Паринуш Сании за „Моята орис“

SUMMARY: This is an interview I did over the summer with an Iranian author called Parinoush Saniee about her latest book, The Book of Faith.

PLATFORM: kafene.bg, a Bulgarian website

LINK: Click here

N.B.: The interview is in Bulgarian.

Паринуш Сании за „Моята орис“- забранената история на едно отминало поколение ирански жени

Срещата ми с Паринуш Сании беше истинска изненада. Намираме се на кафе в центъра на София. Паринуш Сании дойде с преводачката си след петото си интервю за деня, оставаха й още две. Въпреки това иранската писателка изглеждаше перфектно – облечена в последния вихър на европейската мода. Но най-впечатляващата ѝ черта бяха нейните очи, които сякаш бяха събрали мъдростта на целия ирански народ. Имах точно един час да разговарям с нея и да науча всичко за нейния роман: „Моята орис“, издаден от издателство “Жанет 45”. Времето сякаш не ни беше достатъчно.

Интервюто беше осъществено с любезното съдействие на преводача на книгата Люба Халева.

Какво ви вдъхнови да напишете „Моята орис“?

Исках да опиша историята на иранските жени, да разкажа за поколението, което трябваше да поеме огромен товар от отговорности и което вложи множество усилия да се бори за своите права. Едва ли младото поколение може да си представи това, което те преживяха.

Какво е мястото е на новото поколение жени в иранското общество?
Жените на Иран искат да си върнат отнетите им права. Те са добре образовани, учат в най-хубавите специалности в университетите и работят в най-различни области на изкуството. Но много от тях се опитват да избягат от страната.

Какво е усещането вашата книга да стане толкова популярна в чужбина и в същото време да бъде забранена във вашата родина?

Имам две различни чувства. Много се зарадвах, защото не съм си мислила, че тя ще бъде толкова добре приета в чужбина. И да,  наистина очаквах, че в Иран ще има неприятности.

По какъв начин успяхте да преодолеете тези неприятности?

Историята на отпечатването на „Моята орис“ в Иран се проточи почти осем години. Вярвам, че когато сте изправени пред препятствия, вие винаги ще успеете да намерите нови пътища, чрез които да ги заобиколите.

Каква беше читателската реакция към романа?

За мен това беше изключително странен аспект на славата. Като читател, аз никога не бих се досетила да се свържа с авторите на книгите, които много харесвам. Учудващо беше, че след издаването на „Моята орис“, започнах да получавам безброй писма и телефонни обаждания от жени, които споделяха: “Тази книга описва моя живот. От къде знаеш всичките тези подробности?'”. Аз им отговарях: “Това е съдбата на вашето поколение. Аз може въобще да не ви познавам, но знам какво се е случвало с вас'”. За мен обратната връзка с читателите ми е нещо безценно.

Променят ли вашите книги живота на читателите?

Да промениш живота на някого са много силни думи. По-скоро вярвам, че книгите ми създават подтик във всеки читател. Ако успея да накарам някой да се замисли, даже и само за една вечер, над това което съм написала, аз мога да докосна и променя човека поне малко. На следващия ден той със сигурност няма да бъде същият и ще бъде по-отворен към света.

Какво е мотото на вашия живот?

Ще цитирам един ирански стих, който описва моя живот:

„Да, животът е красив.
Животът – това е огнище, което е вечно запалено, вечно гори.
Ако успееш да го запалиш, то ще освети всички места.
Ако не го запалиш – твоя е вината.“

Какво ще пожелаете на читателите на Kafene.bg?

Не знам какви са ограниченият в живота на българина, но вярвам че трябва да научите на какви ограничения сме подложени ние. Ако разберете това, ще можете да ни опознаете. Чрез този опознавателен процес, вие ще се сдобиете с някои от най-големите ценности: приятелство, близост, мир и любов.